Качеството на водата в басейна на река Дунав е под голям натиск поради разнообразната гама от човешки дейности, включително големи градски центрове, промишлени, селскостопански, транспортни и минни дейности.
Най-важните аспекти на замърсяването на водите са: органично, биогенно и микробно замърсяване, опасни вещества и хидроморфологична промяна. Анализът на натиска върху река Дунав показа, че голяма част от река Дунав е подложена на множество натоварвания и съществуват значителни рискове за недостиг на добро екологично състояние и добро химично състояние на водата в обозримо бъдеще.
През 2009 г. оценката, базирана на резултатите от Транснационалната мрежа за мониторинг, показа за дължината на водните тела от басейна на река Дунав, че 22% са постигнали добро екологично състояние или екологичен потенциал и 45% речни водни тела са постигнали добро химично състояние. Друг важен въпрос е свързан с политиката за замърсяване на водите.
Река Дунав е важна международна река в света. Произхождайки от района на Шварцвалд в Германия, само на 40 км от Рейн, той тече 2857 км до устията си в делта в Румъния и Украйна, зауствайки се в Черно море през делтата на река Дунав със скорост от около 6500 m3/s. Екстремните стойности на речния отток варират от: 15 540 m3/s, за върхови оттоци, до 1 610 m3/s, за ниски оттоци.
Басейнът на река Дунав обхваща площ от 801 463 km2, което представлява 10% от повърхността на Европа и включва 19 държави. Дунав има около 300 притока. Река Дунав и нейните притоци оказват влияние върху живота на над 80 милиона души, а Румъния допринася с най-голямото население (повече от 26%).
Река Дунав е удобно разделена на горен (регион Шварцвалд – Виена), среден (Виена-Железни врата) и долен (Железни врата – Черно море) региони и делтата на Дунав. Река Дунав и притоците й осигуряват жизненоважен ресурс за водоснабдяване, поддържане на биоразнообразието, селско стопанство, промишленост, транспорт, риболов, отдих, туризъм, производство на електроенергия и навигация. Всички те са силно зависими от рационалното използване и устойчивото управление на реката и е свързано с екосистемите.
Дунав е плавателен с океански кораби от Черно море до Браила в Румъния и с речни кораби до Келхайм, Бавария; по-малки кораби могат да се движат по-нагоре по течението до Улм, в Германия. Около 60 от нейните притоци също са плавателни.
След завършването на германския канал Рейн-Майн-Дунав през 1992 г. реката е част от трансевропейски воден път от Ротердам на Северно море до Сулина на Черно море (3500 км). През 1994 г. река Дунав е обявена за един от десетте паневропейски транспортни коридора.
Водният път е предназначен за големи кораби по вътрешните водни пътища (110×11,45 m), но може да превозва много по-големи плавателни съдове през по-голямата част от курса си.
Целта на настоящата публикация е да се направи кратък анализ на източниците и характера на замърсяването на водите в басейна на река Дунав, като се определи количествено начина, по който те влияят върху качеството на водите, политиките за контрол на замърсяването на водите и значението на прилагане на РДВ (Рамкова директива за водите) за качеството на водата в басейна на река Дунав.
Река Дунав е постоянно подложена на естествен и антропогенен натиск. Качеството на речните води е под голям натиск от тези дейности с участието на над 80 милиона души, които генерират големи количества замърсители и които река Дунав събира и пренася до устието им в Черно море.
Икономическите дейности в басейна на река Дунав са много разнообразни, включително множество големи градски центрове и промишлени, селскостопански, горски и минни дейности. Навигацията е важен фактор за замърсяване.
Увеличаването на промишлените дейности, интензивното земеделие и нарастването на човешките популации предполагат още по-големи рискове от замърсяване с хранителни вещества и токсини. Качеството на водата постоянно се влошава поради високото замърсяване от притоците, лошия контрол на замърсяването и промишлените вложения.
Селскостопанският отток също е източник на замърсяване и язовирите са намалили утайката и суспендираните твърди вещества, пренасяни от реката, което е засегнало Делтата.
Най-значимите фактори, които влияят върху качеството на водата в басейна на река Дунав, са: органично замърсяване, замърсяване с хранителни вещества, замърсяване с опасни вещества, микробно замърсяване (замърсяване), промени, дължащи се на хидроморфологичния натиск.
Замърсяването по река Дунав се причинява главно от следните фактори:
- точкови източници (общински, индустриални и селскостопански);
- дифузни източници (селскостопански, агломерации);
- ефекти от промяна на режима на потока чрез черпене или регулиране;
- морфологична промяна.
Значим принос за замърсяването на басейна на река Дунав имат точковите източници. Инвентаризацията за отчетната 2002 г. включва 987 общински, 306 промишлени и 62 агропромишлени обекта, включително значимите точкови източници.
Точковите зауствания района на горния Дунав са значително по-ниски от тези на средния и долния Дунав. Най-много точкови източници от басейна има в Румъния (125), следвана на голямо разстояние от България (41), Унгария (36) и Хърватия (36). За тези страни има голям потенциал за намаляване на заустванията от точкови източници.
Органично замърсяване
Органичното замърсяване се получава при заустване на отпадъчни води от точкови и/или дифузни източници. Органичните материали се намират в непречистени общински отпадъчни води, както и в селскостопански източници и хранително-вкусова промишленост.
Основен принос за органичното замърсяване имат агломерациите, които нямат или са недостатъчно пречистени отпадъчни води.
Най-ниските специфични емисии на замърсяване с фосфор от точкови източници са под 1g /(Inh.d) в Германия, Австрия, Чехия, Молдова и Украйна, а най-големите емисии, над 2,5g//(Inh.d) са за Словения, Хърватия, Сърбия и Черна гора.
Значителен източник на замърсяване с хранителни вещества са промишлените съоръжения, от които химическата и хранително-вкусовата промишленост имат най-голям принос.
С помощта на модела MONERIS са установили, че емисиите на азот в речната система на Дунавския басейн са около 690 kt/година, а емисиите на фосфор в повърхностните води в Дунавския басейн са около 70 kt/ година.
Естественият фон (загуби на N без каквото и да е антропогенно влияние) представлява около 25% от общите N-емисии и около 10% от общото P-натоварване. Заустванията на отпадъчни води (основно точкови източници) допринасят за около 22% от общото натоварване на N и около 45% от общите емисии на P в речната система.
Приносът на селското стопанство е около 45% от общите и N-емисии, но около 25% вероятно могат да бъдат повлияни от подобрена селскостопанска практика (напр. намалена интензивност). Около 44% от общото P-натоварване произтича от земеделска земя и до голяма степен е причинено от ерозия и следователно е под формата на частици. Около 8% от емисиите на N могат да бъдат свързани със замърсяването на въздуха от горене и трафик главно с NOx.
Около 65% (450 ktN/година) от емисиите на азот и 35% (25 ktP/година) от емисиите на фосфор в речната система се изхвърлят от река Дунав в Черно море. Останалата част от емисиите се отстранява от речната система чрез денитрификация и P-емисиите се съхраняват в реката, регионът на резервоара Железни врата играе значителна роля като точков поглътител в това отношение (съхранение от около 8-10 ktP/a).
Въпреки това, трябва да се подчертае, че замърсяването с хранителни вещества в река Дунав в различните страни се дължи на различни източници. В Унгария, Сърбия и Черна гора доминиращите източници на емисии на N са градските населени места, докато за Австрия и Босна и Херцеговина е главно атмосферното отлагане на NOx, докато за всички останали страни това се дължи главно на селскостопанските дейности.
За фосфор точковите и дифузните емисии от градските селища са основният източник на замърсяване с изключение на Германия и Австрия, където селското стопанство показва най-голям дял (ICPDR 2009a).
В Румъния река Дунав носи значителен товар от нитрати и фосфати, които идват от страните нагоре по течението на Румъния. Проучване от 2001 г. на Икономическата комисия за Европа (ECE) показа, че делът на замърсяването с хранителни вещества от чужбина (в Bazias) е 84,9% за азот и 70% за фосфор. 15% от замърсяването с азот и 30% от замърсяването с фосфор произхожда от Базиас надолу по течението (ICPDR 2005a).
В Румъния замърсяването с хранителни вещества е резултат от заустването на отпадъчни води в притоците на река Дунав (реките Жиу, Олт и Арджеш, Яломица, Сирет и Прут), директното заустване на градски отпадъчни води от градовете на румънския бряг на река Дунав (Дробета-Турну Северин, Браила и Тулча), които нямат пречиствателни станции за отпадни води.
Високото натоварване с хранителни вещества (азот и фосфор) има отрицателно въздействие върху качеството на водата, причинява еутрофикация на повърхностните води, което намалява капацитета за производство на риба и водата е неподходяща за отдих (Икономическа комисия за Европа 2001).
Натоварването с хранителни вещества от Дунав в делтата се е увеличило няколко пъти за азот и фосфор от 1960 до 1990 г., което е причинило екстремен сезонен растеж на водорасли и изчерпване на кислорода в дънните слоеве и е намалило разнообразието на флората и фауната (Министерство на околната среда и Гори, Национална администрация „Румънски води” 2010).
Натоварванията с хранителни вещества в басейна на река Дунав значително са намалели през последните 20 години. В бъдеще за това намаленото въвеждане на безфосфатни детергенти и намаляването на употребата на торове в селскостопанския сектор в целия Дунавски басейн изглежда необходима мярка.
В тазу връзка е изключително важно използването на натурални и екологични продукти за пране, като еко прах за пране, вместо конвенционалните детергенти. Тези иновативни продукти е само щадят кожата, но и природата. Подходящи са, като прах за бебета и новородени.
Опасни вещества
Опасните вещества, изхвърляни в река Дунав, са пестициди, амоняк, други органични микрозамърсители като полихлорирани бифенили (PCB) и полиароматни въглеводороди (PAH), тежки метали, петролни продукти и пестициди. Потенциалните здравни и икономически рискове от тези замърсители са високи.
Данните за нивата на замърсяване на водата и седимента на река Дунав показват, че това не е сериозен проблем като цяло, но има редица „горещи точки“ на замърсяване. Повечето от местата на замърсяване се намират в долните течения на реките (Икономическа комисия за Европа 2001).
Замърсяването с опасни вещества се дължи на отпадъчни води от точкови източници и дифузни емисии на замърсители.
Източниците на замърсяване с опасни вещества са: промишлеността, селското стопанство и транспорта.
Счита се, че промишлеността и минното дело са отговорни за повечето преки и непреки изхвърляния на опасни вещества в Дунавския басейн (Администрация на водния басейн на Добруджа, 2010 г.).
Промишлеността допринася за замърсяването на река Дунав с тежки метали (добивна и преработвателна промишленост, химическа промишленост), опасни органични микрозамърсители (органична химическа промишленост, фармацевтична промишленост), петролни продукти и разтворители (нефтопреработвателни заводи).
През 2004 г. в сравнение с 2001 г. се наблюдава увеличение на товарните стойности на арсен, кадмий, хром, мед, живак, никел, олово и цинк. През 2004 г. количеството на директно заустваното олово е 138 t/a, а за цинка – 171 t/a (Административен басейн на Воден басейн Добруджа 2010), като кадмият и оловото са най-тежките метали, надвишаващи целевите стойности на много места в района на Долен Дунав.
Прилагането на пречистване на градските отпадъчни води допринася за намаляването на опасното замърсяване от градските отпадъчни води и от непреките промишлени зауствания и за промишления сектор за намаляване на емисиите от точкови източници чрез прилагане на най-добра налична технология.
Интензивните земеделски дейности могат да бъдат източник на замърсяване с пестициди. Дифузните зауствания от селското стопанство са важни източници на микрозамърсители. Около 300-500 различни активни вещества на пестицидите са използвани в басейна.
Използването на нискокачествен фосфорен тор с високо съдържание на кадмий допринася за замърсяването на почвата и водата. Транспортните дейности изглеждат важни източници на петролно замърсяване и представляват основния източник на олово за Дунав и неговите притоци.
Плавателните съдове имат важен принос за замърсяването с нефт по река Дунав. Корабите, преминаващи транзитно през река Дунав, замърсяват евакуацията във водни отпадъци като: отработено масло, трюмно масло, трюмна вода, промивни води, замърсени с нефт и остатъци от гориво.
Транспортирането и съхранението на петрол в стари резервоари може да доведе до случайни разливи на петролни продукти в реките (Schreiber H. et all. 2003). Често се срещат случайни разливи на масло. През 2007 г. в румънския сектор на река Дунав са възникнали пет инцидента със замърсяване, някои от неидентифицирани източници и трюмни води, други поради небрежност на операторите и стари технологии. Но тези източници имат нисък потенциал за замърсяване.
Замърсяването с нефт е сериозна заплаха за речните екосистеми, тъй като нефтът съдържа цяла поредица от химически компоненти, някои от които са токсични за микрофауната и микрофлората на водните екосистеми. Веднъж въведени в биологичния материал, веществата могат да се концентрират и в хранителната верига.
Замърсяването с опасни вещества се отрази върху водната среда и качеството на водата. Хроничното замърсяване ще направи водата негодна за пиене, за напояване и отдих и може също така да има сериозни последици върху производството на риба и нейната годност за консумация от човека (Икономическа комисия за Европа 2001 г.). Освен това, много от опасните вещества се прикрепят много лесно към твърдите частици и се отлагат недалеч от местата за изхвърляне.
За да се повиши безопасността и опазването на околната среда в случай на аварийни замърсявания, в Дунавския басейн от 1997 г. насам функционира Системата за аварийно предупреждение при аварии – AWES.
Тя предоставя информация в реално време на засегнатите крайречни страни. Горната система се задейства при опасност от трансгранично замърсяване на водите или превишаване на допустимите нива на концентрация на замърсители. Системата AWES се състои от подсистеми, организирани в крайречните страни (Министерство на околната среда и горите, Национална администрация „Румънски води”.
Микробно замърсяване
Микробиологичното замърсяване е може би най-важният здравословен проблем за качеството на водата в Дунавския регион. Наличните данни показват, че както горното, така и долното течение на река Дунав са микробиологично замърсени.
Основните източници, влияещи върху микробиологичното качество на водите, са необработени отпадъчни води, зауствания от непречистени или неадекватно пречистени битови отпадъчни води, нарушени притоци и въздействие от дифузни източници. Много от по-малките градове и села на притоците имат минимално пречистване на отпадъчни води.
По-високи нива на фекално замърсяване бяха установени в средната част на Дунав, особено надолу по течението на големите градове (Будапеща, Белград) до 1100 речни километра и в Долен Дунав до делтата на Дунав.
Най-високо бактериално замърсяване се наблюдава в притоците (Русенски Лом, Арджеш, Сирет и Прут по-специално) и в страничните ръкави (Мосонски ръкав, Ракеве-Сороксарски ръкав), а по-ниско бактериално замърсяване в горното течение на Дунав, както и в и надолу по течението на язовир Железни врата.
Хидроморфологична промяна
Хидроморфологичните изменения в широкия мащаб на басейна са причинени от хидравличните съоръжения като язовири, бентове, някои други съоръжения за защита от наводнения/регулиране на реката и корабоплаване за Дунав и главните притоци. Добивът на чакъл и вода, както и дейностите за отдих на открито и риболовът са определени като маловажни или местни.
Най-важният хидроморфологичен натиск е производството на хидроенергия, защитата от наводнения и корабоплаването за река Дунав и основните притоци. Има над 40 водноелектрически централи в горния Дунав и две станции Железни врата в долния Дунав.
По реката и нейните притоци са изградени над 700 големи язовира/язовири, като 69 от тях са изградени в основното русло на река Дунав. Язовирите са намалили седимента и суспендираните твърди частици, пренасяни надолу по реката, което е засегнало делтата.
По-малките язовири, дигите, тренирането на реките също имат важно въздействие. Те могат да окажат неблагоприятно въздействие върху рекреацията, ако естественото качество на реката бъде намалено.
Натискът, упражняван от хидравличните структури, определя прекъсване на непрекъснатостта на реката и местообитанията, прекъсване на връзката на съседни влажни зони/заливни низини, хидроморфологични изменения на реките (промени в моделите на речния поток и режима на транспортиране на седименти), влияещи върху състоянието на водните екосистеми.
Миграцията на рибите, намаляването на естественото възпроизводство на рибите и биоразнообразието също са повлияни. Основното въздействие е загубата на способността за самопречистване и следователно на биоразнообразието и разнообразието на местообитанията.
Възможните мерки за намаляване на хидроморфологичните промени са: възстановяване на водни тела с миграционни бариери и повторно свързване на влажни зони/заливни равнини. Всички тези източници: агломерации, промишленост, селско стопанство, транспорт, хидроморфологични изменения, правят замърсяването сложен процес и увеличават за постигане на добра екологична и/или химичното състояние на водата.
Екологично и химично състояние на водите
След 1990 г., според разчетни данни, замърсяването на река Дунав осезаемо намалява и се забелязва непрекъснато подобряване на състоянието на водите. Тези подобрения са резултат от важния напредък в намаляването на замърсяването, постигнат в по-развитите от икономическа гледна точка страни (особено Германия и Австрия) и намаляването на икономическите дейности в някои от страните от Централна и Източна Европа, както и поради мерки за защита, взета от правителствата.
Въпреки факта, че реалната ситуация показва важни индикатори за подобрение, съществуват и повишени рискове за недостигане на добро екологично и химично състояние на водите в обозримо бъдеще.
Оценката въз основа на резултатите от TNMN (Транснационална мрежа за мониторинг) на екологичното състояние, екологичния потенциал и химичното състояние на реките от басейна на река Дунав през 2009 г. показа, че от общия брой 681 оценени речни водни тела, 28% са постигнали добро екологично състояние или екологичен потенциал и 64% речни водни тела са постигнали добро химично състояние.
Според класификацията на качеството на водата в румънския сектор на река Дунав с дължина 1075 km, въз основа на глобалната оценка на трите биологични елемента (макрозообентос, фитопланктон и водни макрофити) през 2009 г. качеството на водата варира в клас на качество II – добро екологично състояние , като данните са предоставени от биологичен мониторинг на 16 участъка.
Водата на река Дунав (включително около 20 от нейните притоци), в хидрографската област, съответстваща на делтата на река Дунав и района на Добруджа, се характеризира като 85% с умерено качество и 15% с лошо качество, нито една от реките няма вода с добро или много добро качество.
Анализът на натиска по поречието на река Дунав през 2004 г. позволи да се оценят основните рискови зони, вероятно риск или непостигане на добро екологично и добро химично състояние. Резултатите показват, че големи части от река Дунав са подложени на многократен натиск.
За цялата дължина на самата река Дунав, 50% от нейната дължина е категоризирана като риск поради органично замърсяване, 65% поради замърсяване с хранителни вещества и 74% поради опасни вещества. 93% от река Дунав е била застрашена или вероятно застрашена поради хидроморфологични изменения.
Процентът на водните обекти „в риск“ или „възможно в риск“ поради хидроморфологични изменения е много висок и отразява нивото на човешка намеса в басейна на река Дунав през последните повече от сто години.
Той счита, че намаляването на рисковете и постигането на добро състояние на водите в басейна на река Дунав е възможно, особено чрез предотвратяване и намаляване на замърсяването, което е основната цел на управлението на водите в басейна на река Дунав. За тази цел в много дунавски страни инвестициите са започнали и ще продължат още 10 до 20 години.
Политики за контрол на замърсяването на водите по река Дунав
Качеството на водата в басейна на река Дунав е значително променено от човешката дейност. Замърсяването на водата оказва отрицателно въздействие върху човешкото здраве, социалните и икономически дейности, екосистемите и водния живот.
Общият напредък в подобряването на качеството на водата, който може да се види през последните две десетилетия, не е достатъчен, замърсяването на водата остава на тревожно ниво за качеството на живот в басейна на река Дунав.
Политическите отговори на замърсяването на водата са сложни и действат в контекста на местна, национална, регионална и глобална политика и правна рамка.
Един от политическите подходи по отношение на замърсяването на водата е приемането на единни стандарти за качество на водата, което служи за определяне на реалистични и постижими граници на емисиите. Такива стандарти се използват в момента в ЕС. Разработването на система за класификация на водата, на целите за качество на водата и на стандартите за качество на водата предоставя по-добра основа за управление на водите.
Прилагането и налагането на целите и стандартите за качество на водата е друг подход на водната политика. Те водят до подобряване на показателите по отношение на защитата и опазването на качеството на водата.
Водната политика също така разработва и прилага правила и разпоредби и използва правни споразумения за защита на водните ресурси . Конвенциите на регионално и международно ниво и правните споразумения на национално ниво (Закон за водите, Закони за водите и Директиви) се използват за защита на водите от определени замърсители и за създаване на регионални стратегии за намаляване на замърсяването.
Важна роля за защита на качеството на водата и спиране на нейното влошаване играе решението на дунавските страни да си сътрудничат, за да разработят механизми за поддържане на водните ресурси. Дунавските страни са организирали редица европейски конференции, които са приели принципи на действие, правила и програми за опазване качеството на водата. Също така те са приели правни механизми и структури, които улесняват регионалното сътрудничество и прилагането на нова визия, свързана с управлението на водите.
Декларацията на дунавските страни за сътрудничество по въпроси, свързани с управлението на водите на река Дунав (Букурещ, 1985 г.) създаде нова рамка за регионално сътрудничество (ICPDR, 2004 г.). През 1991 г. в София, България, е подписана Програмата за околната среда за басейна на река Дунав.
Това е фокусирано върху опазването и възстановяването на реката чрез подпомагане на мониторинга, събирането на данни и оценката (ICPDR, 2004). През 1994 г. също в София 11 от съседните на Дунав страни и ЕС подписват Конвенцията за сътрудничество за опазване и устойчиво използване на река Дунав (DRPC). Тази конвенция представлява правната и политическа рамка за сътрудничество и управление на водите в басейна на река Дунав.
Развитието на системи за мониторинг и информация е условие за ефективна водна политика. Необходима е информационна база за разработване на интегрирани планове за управление на водите, за оценка на качеството на водата, за прилагане и прилагане на закони и разпоредби и за информиране за състоянието на околната среда.
Водната политика включва и икономически инструменти като такси, данъци, цени, тарифи за водни услуги, икономически стимули. Икономическите и фискални политики и въведените мерки насърчават опазването на водата и по-доброто управление на отпадъците, както и контрола на емисиите от точкови източници.
През 2000 г. ЕС приема Рамковата директива за водите (РДВ), която предоставя рамка за политиката на ЕС за водите, насочена към опазването, подобряването и устойчивото използване на водата в Европа. Държавите-членки на ЕС са задължени да изпълняват тази директива.
Директивата внася големи промени в практиките за управление на водите. РДВ насърчава нов подход към управлението на водите. Това е модерен и интегриран подход за управление на водите, базиран на концепцията за планиране на речните басейни. Това е един от основните принципи, възприети от WF. Подходът към речния басейн изисква определено ниво на планиране и институционални структури. РДВ предвижда приемането на планове за управление и мерки за всяко водно тяло.
За басейна на река Дунав, поради неговата сложност, управлението на водите в целия басейн се основава на три нива на координация: международно ниво на целия басейн; националното ниво и/или международно координираният подбасейн и накрая нивото на подединицата.
РДВ въвежда набор от единни стандарти в политиката за водите в целия ЕС (напр. разпоредбите, разрешаващи изхвърлянето на отпадъчни води във водни басейни и ограниченията на емисиите за точкови източници) и актуализиране на съществуващото законодателство за водите.
Приоритет е развитието на системите за мониторинг, включително лабораторни, събиране и оценка на данни, хармонизиране на мониторинга и на методите за развитие на информационните системи.
Също така РДВ определя определени времеви рамки за постигане на добро състояние на повърхностните и подпочвените води, постигане на добро екологично състояние и добро химично състояние на водите до 2015 г., което е много амбициозна задача.
Директивата изисква активно участие на обществеността и на заинтересованите страни (стопанства, индустрии, общини, власти и неправителствени организации) при вземането на решения относно управлението на водите. Децентрализацията и прозрачността на системите за вземане на решения, както и достъпът до информация са основни ценности на интегрираното управление на водите.
WDF въвежда икономически анализ на използването на вода, за да оцени най-рентабилната комбинация от мерки за използване на вода (принцип на възстановяване на разходите) (ICPDR 2004).
Регионалното сътрудничество в управлението на водите на река Дунав беше засилено с приемането на РДВ от Европейския съюз.
Директивите на ЕС за водите, включително РДВ, повлияха на значителни промени в националните законодателни актове. В страните-членки на ЕС, но и в другите дунавски страни, тези директиви са транспонирани в националното законодателство. Основният приоритет в съответните сектори е прилагането на специфичните изисквания на ЕК за насърчаване на устойчиво използване на водата, основано на дългосрочна защита на наличните ресурси.
В Румъния прилагането на политиката за интегрирано управление на водите е в съответствие с политиката на ЕС за водите. РДВ е транспонирана чрез изменение на Закона за водите.
Основен документ, свързан с водната политика в Румъния, е Стратегията за управление на водите. Тази стратегия очертава основните насоки, които трябва да бъдат следвани от водния сектор (ICPDR 2004); (Министерство на околната среда и горите, Национална администрация „Румънски води” 2010 г.).
Заключение
Качеството на водата в басейна а реда Дунав е под голям натиск от човешки дейности, в които участват над 81 милиона души. Най-важните фактори, влияещи върху качеството на водите на река Дунав са: органично замърсяване, замърсяване с биогенни вещества, замърсяване с опасни вещества, микробно замърсяване, хидроморфологични изменения.
Основните замърсители са: агломерациите, промишлеността, селското стопанство и транспорта. Замърсяването се причинява от заустване на общински и промишлени отпадъчни води, които са непречистени или частично пречистени, от животновъдството и използването на торове в селското стопанство, както и от хидравличните съоръжения и навигацията.
Поради тази причина важна част от дължината на мрежите на водните обекти в басейна на река Дунав не е постигнала добро екологично и химично състояние на водата и рискът да не бъде достигнато това състояние все още остава значително висок.
Настоящата работа описва основните причини за рисково замърсяване по поречието на река Дунав и извършва количествено определяне на различни фактори на замърсяване в различни страни. Въпреки че през последните две десетилетия замърсяването на реката не се е увеличило и дори е намаляло, все още трябва да се извърви дълъг път, за да се възстанови чистата и здравословна околна среда по цялото поречие на река Дунав.
Въпреки това, тъй като всички фактори, анализирани в настоящата работа, показват намаляване на риска и постигане на добро състояние на водите в басейна на река Дунав е възможно. Това може да бъде направено чрез продължителна превенция и постоянни усилия за намаляване на замърсяването, което в настоящия момент е основната цел на управлението на водите в басейна на река Дунав.
Настоящата работа описва основните причини за рисково замърсяване по поречието на река Дунав и извършва количествено определяне на различни фактори на замърсяване в различни страни.
Друг важен въпрос е свързан с политическите отговори на замърсяването на водите, които са сложни и работят в рамките на местен, национален, регионален и глобален политически контекст и правна рамка.
Политическите отговори използват различни видове подходи и инструменти като приемане на единни стандарти за оценка на качеството на водата; разработване и прилагане на правилата и разпоредбите, които управляват използването на водата и защитават ресурсите; разработване на системи за наблюдение и информация, както и прилагане на икономически инструменти като такси, данъци, цени и др.
РДВ на ЕС, приета през 2000 г., предоставя рамка за политиката на ЕС за водите и внася големи промени в практиките за управление на водите. Директивата насърчава интегриран подход към управлението на водите, основан на концепцията за речен басейн.
В допълнение РДВ въвежда нови стандарти, критерии, институции, икономически анализи на използването на водата и осигурява активно участие на обществеността и заинтересованите страни при вземането на решения, свързани с управлението на водите.
Горните директиви на ЕС за водите, включително РДВ, са транспонирани в националните законодателства на държавите-членки на ЕС. Намаляването на рисковете и постигането на добро състояние на водите в басейна на река Дунав е възможно чрез устойчива превенция и непрекъснати усилия за намаляване на замърсяването.